Прокълната да бъде любовта,
когато до смърт от нея те боли.
И става тя тогава слънце и хляб,
и въздух, и вода, една мелодия,
която не омръзва,
прекрасни цветове - дъга.
Но страшно е, когато
тя си тръгва
отнема и последната мечта,
в миг душата ти изтръгва,
остава само тъмнина!
© Сузана младенова Todos los derechos reservados