13 nov 2009, 8:35

Прокълната старост

  Poesía
1.3K 0 45

 

 

 

 

 

                                 ПРОКЪЛНАТА СТАРОСТ

 

 

 

 

                                 Радвам се,

                                 че

                                 се събудих

                                 и този път...

 

                                 Защо ли?

 

 

 

 

 

                                                      Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Илко, Петя, Ангел.
    Прав си, Илко, съжалявам, че допуснах да ме вкарат в безмислени прения.
    За миг забравих древната китайска мъдрост: "Ако си овладял изкуството на
    чакането, ще видиш след време как реката носи труповете на твоите врагове."
    Многозначна метафора, нали?
  • Щом те четем...значи има защо!
    Мъдрия човек може да го каже с малко думи!
    Поздрави!
  • Старост - нерадост,
    но...
    да ни е останал мъничко акъл
    и да се придвижваме на собствевн ход!
    (въпреки, че е усмивка - мъничко е крива!)
    Замисляш!
  • , Венчооооооооо...
  • Ами най-малкото защото си палав Крис,а най-много... е... въпрос на фантазия.

    ПП.
    "Старостта е най-голямата подигравка на природата с човека." - казваше един мой близък стар човек, но все пак малко са ония, които се отказват доброволно от тази подигравка. Пък и виртуалността е успешен и търсен "пластичен" хирург.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...