Tajnata_Kralica (Александра Матеева)
152 235
29 abr 2006, 12:37

Прокълнати.... 

  Poesía
556 0 4

Прокълнати очи,
обречени до край да плачат.
Хиляди сълзи,
и безкрайни нощи, в които чакам...

Прокълнати ръце,
усещам как ме галиш и докосваш.
Сега с поглед, питащ, на дете,
те търся, а ти друга посочваш...

Прокълната душа,
обича те и спасение няма.
Не спрях да търся пак любовта,
не можем да върнем това, което стана...

Прокълнато сърце,
не можах да го изтръгна...
Крещи името твое, докато замре...
Без тебе искам в прах да се превърна...

Прокълната любов,
защо трябваше да се влюбя точно в тебе?
Виждам - да ме обичаш истински не си готов,
а сега умира всичко в мене...

Проклета нека да съм аз,
че те искам, че те обичам.
Преструваме се на двама непознати,
а в душата и сърцата - прокълнати....

 

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • поздрав;ения срахотно е
  • Геновева,отново голямо мерси...
    Еми,да..но всичко свърши вече...просто живота е суров,а ние хората си го правим още повече...МЕРСИ
    Алекс,времето разполага с нас,а не ние с него..за жалост..Мерси за пореден път сладърано
  • "Не спрях да търся пак любовта,
    не можем да върнем това, което стана..." .. Де да можехме да върнем времето назад щеше да е идеално..Докосна ме страшно много..В много от стиховете ти откривам част от себе си..
  • Убедена съм, че проклятието ви да се обичате силно, ще ви помогне отново да бъдете заедно
Propuestas
: ??:??