Прокълнати....
Прокълнати очи,
обречени до край да плачат.
Хиляди сълзи,
и безкрайни нощи, в които чакам...
Прокълнати ръце,
усещам как ме галиш и докосваш.
Сега с поглед, питащ, на дете,
те търся, а ти друга посочваш...
Прокълната душа,
обича те и спасение няма.
Не спрях да търся пак любовта,
не можем да върнем това, което стана...
Прокълнато сърце,
не можах да го изтръгна...
Крещи името твое, докато замре...
Без тебе искам в прах да се превърна...
Прокълната любов,
защо трябваше да се влюбя точно в тебе?
Виждам - да ме обичаш истински не си готов,
а сега умира всичко в мене...
Проклета нека да съм аз,
че те искам, че те обичам.
Преструваме се на двама непознати,
а в душата и сърцата - прокълнати....
© Александра Матеева All rights reserved.
