27 mar 2010, 15:21

Пролет

  Poesía
553 0 1

Птичките, тревичките поеха

нежния си път през пролетта,

ролята на спътници приеха,

в нашата измислена мечта.


Всичко е прекрасно и лъчисто,

носим го във нашите души,

щом във тях е подредено чисто,

лошото е скрито и мълчи.


Живинката всички е обзела,

със копнежа по простора нов,

във сърцето своя път поела,

е отново старата любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рот Кив Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • пролетта зарежда новата тсара любов с надежда, а лошото е винаги скрито и мълчи,докъто нещо друго скрито го провокира

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...