Mar 27, 2010, 3:21 PM

Пролет

  Poetry
549 0 1

Птичките, тревичките поеха

нежния си път през пролетта,

ролята на спътници приеха,

в нашата измислена мечта.


Всичко е прекрасно и лъчисто,

носим го във нашите души,

щом във тях е подредено чисто,

лошото е скрито и мълчи.


Живинката всички е обзела,

със копнежа по простора нов,

във сърцето своя път поела,

е отново старата любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рот Кив All rights reserved.

Comments

Comments

  • пролетта зарежда новата тсара любов с надежда, а лошото е винаги скрито и мълчи,докъто нещо друго скрито го провокира

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...