В танца на тревите във полята,

с полъха на вятър страстен, южен,

с пеперуди пъстри във косата

пролетта танцува валса теменужен.

Втурва се в потоци бързоноги,

разтопили с ласка ледовете,

любовта ù в клони люлякови

със копнеж цъфти във цветоветe.

А във зарево на утро тихо, бяло

тя ще ни дари роса – надежда,

слънце над съмнения изгряло

с очите на дъгата ни поглежда.

Пролетта е нежна самодива,

стъпките ù будят семената

и от тях те черпят чудна сила,

та пробиват със глави земята.

Живка Юрукова