В танца на тревите във полята,
с полъха на вятър страстен, южен,
с пеперуди пъстри във косата
пролетта танцува валса теменужен.
Втурва се в потоци бързоноги,
разтопили с ласка ледовете,
любовта ù в клони люлякови
със копнеж цъфти във цветоветe.
А във зарево на утро тихо, бяло
тя ще ни дари роса – надежда,
слънце над съмнения изгряло
с очите на дъгата ни поглежда.
Пролетта е нежна самодива,
стъпките ù будят семената
и от тях те черпят чудна сила,
та пробиват със глави земята.
Живка Юрукова
© Живка Юрукова Все права защищены
Поздрав, Живка!