2 abr 2014, 15:56

Пролет

Poesía

692 0 1

Слънчев лъч ми гали
                      косата.
В синева небесна е днешният
                      ден.
Палав вятър лек дърпа
                      полата,
дърветата сключват обръч
                      зелен.
Светът се облива в тънка
                      позлата,
цветята ухаят само
                      за мен.
Птичата песен ме вдига
                      нагоре
и ми пришива крила.
Просто тихичко, без да усетя,
китната пролет отново
                      дошла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

joyce (Анна Банчева)

Чудесно е стихотворението, Лиляна! Поздравления!

2014-04-03T00:08:35+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0