Усмивката ти нежно ме обърка.

Хлътнах яко в твоята тръпчинка.

Преплетох аз ръцете си във твоите

и вкусих шоколодовите устни.

Бях във теб и ти във мене беше,

като елементи от пъзел стар,

оцелели от пепелта, огнен феникс...

Подреди ме в теб, нов свят създай.

Като затихнал стар вулкан бях,

но с твоите ръце прозореца отворих

и влезе пеперудата от там...

пърхаща и носеща страстта.

Вземи ме, вземи ме цялата.

С вулкан от обич ме дари.

Лава от топли сълзи са милувките ми.

Вземи ме цялата, о, не, спри!

Изпий ме, да се влея в теб

и с полета на пеперудата

отведи ме там, където

този сладък грях нарича се Любов.

Обичам те!Не мога да го скрия,

но още не мога на глас да го река.

Прости ми, че съм такава стихия...

Знам, че после ще ни боли,

но ти ми каза: "Живей за мига и се отпусни".

Ще се опитам и ако не издържа,

Обител ще ми стане моята самота.