2 мая 2012 г., 09:58

Пролетна любов

934 0 1

Усмивката ти нежно ме обърка.

Хлътнах яко в твоята тръпчинка.

Преплетох аз ръцете си във твоите

и вкусих шоколодовите устни.

Бях във теб и ти във мене беше,

като елементи от пъзел стар,

оцелели от пепелта, огнен феникс...

Подреди ме в теб, нов свят създай.

Като затихнал стар вулкан бях,

но с твоите ръце прозореца отворих

и влезе пеперудата от там...

пърхаща и носеща страстта.

Вземи ме, вземи ме цялата.

С вулкан от обич ме дари.

Лава от топли сълзи са милувките ми.

Вземи ме цялата, о, не, спри!

Изпий ме, да се влея в теб

и с полета на пеперудата

отведи ме там, където

този сладък грях нарича се Любов.

Обичам те!Не мога да го скрия,

но още не мога на глас да го река.

Прости ми, че съм такава стихия...

Знам, че после ще ни боли,

но ти ми каза: "Живей за мига и се отпусни".

Ще се опитам и ако не издържа,

Обител ще ми стане моята самота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...