Natalcheto (Нат) Natalcheto (Нат)
1 10
23 feb 2018, 8:30

Пролетна умора

660 2 3

Очите ми се умориха, любов..

Умориха се да те търсят и теб да те няма,

да те гледат и да не те виждат.

Очите ми се умориха, любов...

Умориха се да плачат, а сълзи да няма,

да заспиват, без да се затварят...

Ръцете ми се умориха, любов..

Умориха се да те прегръщат, без да те докосват,

да те галят без да те усещат..

Сърцето ми се умори, любов..

Умори се да те обича, а ти да не отвръщаш,

да те жадува, а ти да не откликваш...

Душата ми, и тя, любов, е уморена.. Пълна

с липси, пълна с празнота, пълна с теб...

Уморих се, любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нат Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0