7 abr 2015, 21:22

Пролетни циклони

  Poesía
552 0 3

 

 

     Обичам зелените листа

     разпъпващи пред мене

     и порива на пролетта

     да дръпне ципа на небето,

     потекло в цикъл от циклони,

     за да изплува Слънце ярко,

     палещо лицето ми отгоре...

     Така обичам, да е жарко,

     да галя с очи цветята,

     да пия на рубинени капки

     обич и вяра във душата...

     ............

     Мъжка пролет неразбрана,

     непозната,

     в сърцето на циклона врязана...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Потвърждавам думите на Младен и Краси!И аз го харесах и го оценявам по достойнствата му.Поздрави от мен,Валентине, и хубав ден!!
  • С две-три истински думи покъртваш сърцето, както ти умееш, Валяк!
    Благодаря за тази мъжка пролет!
  • Талантливо написано и с нестандартна образност!

    Поздравление, Валентине! Усетих дъха на твоята мъжка пролет.
    Страхотен финал, а също и редовете:

    "порива на пролетта
    да дръпне ципа на небето,
    потекло в цикъл от циклони,
    за да изплува Слънце ярко,
    палещо лицето ми отгоре..."

    са страхотни и запаметяващи се!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...