valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
Apr 7, 2015, 9:22 PM

Пролетни циклони

  Poetry
556 0 3

 

 

     Обичам зелените листа

     разпъпващи пред мене

     и порива на пролетта

     да дръпне ципа на небето,

     потекло в цикъл от циклони,

     за да изплува Слънце ярко,

     палещо лицето ми отгоре...

     Така обичам, да е жарко,

     да галя с очи цветята,

     да пия на рубинени капки

     обич и вяра във душата...

     ............

     Мъжка пролет неразбрана,

     непозната,

     в сърцето на циклона врязана...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • koli4a (Никола Апостолов)
    koli4a (Никола Апостолов)
    Потвърждавам думите на Младен и Краси!И аз го харесах и го оценявам по достойнствата му.Поздрави от мен,Валентине, и хубав ден!!
  • krchernev (Красимир Чернев)
    krchernev (Красимир Чернев)
    С две-три истински думи покъртваш сърцето, както ти умееш, Валяк!
    Благодаря за тази мъжка пролет!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Талантливо написано и с нестандартна образност!

    Поздравление, Валентине! Усетих дъха на твоята мъжка пролет.
    Страхотен финал, а също и редовете:

    "порива на пролетта
    да дръпне ципа на небето,
    потекло в цикъл от циклони,
    за да изплува Слънце ярко,
    палещо лицето ми отгоре..."

    са страхотни и запаметяващи се!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0