3 may 2007, 23:05

Пролетни сълзи 

  Poesía
1132 0 4
 

Тази сутрин дъждовно облак заплака

над моето утро, унесено в сън.

Изгревът в светлина ме дочака -

капещ по лицето ми тих звън.


Не плачех аз, а небето уморено

от всички спомени прегърнали студа,

в топлотата им чувство сътворено

мечтаеше за едната ми сълза.


Не плачех аз, а нощта ми, осъзнала

в звездите свойта няма красота,

проговори ми, в мига разбрала,

че сълзите ми са утро в тишина.


Плачеше небето с цвят на рана -

изгрев почувствал тъмнината,

плачеше дъгата невидяна

как пулсира от въздишките в словата.


В клони протегнати нежно към мен,

улиците шептяха молби,

разпъпили пъпки в новия ден,

заплакаха с мойте сълзи...

© Искам Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??