Пролетни сълзи
Тази сутрин дъждовно облак заплака
над моето утро, унесено в сън.
Изгревът в светлина ме дочака -
капещ по лицето ми тих звън.
Не плачех аз, а небето уморено
от всички спомени прегърнали студа,
в топлотата им чувство сътворено
мечтаеше за едната ми сълза.
Не плачех аз, а нощта ми, осъзнала
в звездите свойта няма красота,
проговори ми, в мига разбрала,
че сълзите ми са утро в тишина.
Плачеше небето с цвят на рана -
изгрев почувствал тъмнината,
плачеше дъгата невидяна
как пулсира от въздишките в словата.
В клони протегнати нежно към мен,
улиците шептяха молби,
разпъпили пъпки в новия ден,
заплакаха с мойте сълзи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Искам Все права защищены
