15 mar 2008, 13:05

Пролетно...

  Poesía
689 0 8
С усмивка утрото роди се днес,
и слънцето - усмихнато,
надникна през стъклото.
Огледа се във него след това,
разреса си косите,
и пръсна ги по цялата земя -
подари най-щедро своята топлина
на ведрата, зелена пролет.
Разпукваха земята първите цветя.
Нетърпеливи, след дългия зимен сън.
А спят ли цветята наистина?! Спят...
Но... се надигнаха от сън,
да срещнат слънцето,
във светлината му
да се окъпят и щедро
своя аромат да раздадат.
И птиците се върнаха от юг,
изпълниха небето с броеници.
Завърнаха се тук да създадат
семейните си, птичите традиции...
Бели облачета си играеха с лъчите.
Денят вещае... топлина,
и обещава пролет с дъхави цветя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...