С усмивка утрото роди се днес, и слънцето - усмихнато, надникна през стъклото. Огледа се във него след това, разреса си косите, и пръсна ги по цялата земя - подари най-щедро своята топлина на ведрата, зелена пролет. Разпукваха земята първите цветя. Нетърпеливи, след дългия зимен сън. А спят ли цветята наистина?! Спят... Но... се надигнаха от сън, да срещнат слънцето, във светлината му да се окъпят и щедро своя аромат да раздадат. И птиците се върнаха от юг, изпълниха небето с броеници. Завърнаха се тук да създадат семейните си, птичите традиции... Бели облачета си играеха с лъчите. Денят вещае... топлина, и обещава пролет с дъхави цветя.
Приказно красив стих!
Май не се замисляме какво богатство са нашите 4 сезона.В някой страни това наистина би звучало като приказка.
Обичам пролетта, обичам този твои стих и всичко твое обичам да чета!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
и този стих е чудесен...!!!
радвам ти се от сърце,Нели!!!