Пролетно...
и слънцето - усмихнато,
надникна през стъклото.
Огледа се във него след това,
разреса си косите,
и пръсна ги по цялата земя -
подари най-щедро своята топлина
на ведрата, зелена пролет.
Разпукваха земята първите цветя.
Нетърпеливи, след дългия зимен сън.
А спят ли цветята наистина?! Спят...
Но... се надигнаха от сън,
да срещнат слънцето,
във светлината му
да се окъпят и щедро
своя аромат да раздадат.
И птиците се върнаха от юг,
изпълниха небето с броеници.
Завърнаха се тук да създадат
семейните си, птичите традиции...
Бели облачета си играеха с лъчите.
Денят вещае... топлина,
и обещава пролет с дъхави цветя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены