Баба Марта днес решила
да почисти свойта вила.
Грабнала метлата здраво,
ха, надясно, ха, наляво,
тъй се развъртяла милата,
че разклатила се вилата
и небето се намръщило -
мигом сняг затрупал къщите.
Щом Април това научи,
бабиното мило внуче
на вратата се показа
и на баба си той каза:
- Бабо Марто, спри!
Сняг не искам да вали,
че довел съм много птички,
нали ще измръзнат всички!
- Слушай, чедо, отзарана
много работи захванах.
Пролет е и затова,
рекох си, ще помета,
да е чисто и уютно,
че нали ще идва внука.
- Да, но искам да ти кажа,
че с това ни ти наказваш
и цветенцата горкичките
от студ навели са главичките.
- Бре! Не искам да вредя,
но не зная как да спра.
Ако можеш, сине ти,
мъничко ми помогни!
Чул ги Слънчо отдалече
да помага се завтече:
- Вижте, носи ми се славата,
че снега разтапям здравата
и ако ми позволите,
в миг ще залича щетите.
Със лъчите си горещи
ще докосна всяко нещо,
било цвете или птичка
и доволни ще са всички.
Само, бабо Марто, ти
мъничко се усмихни -
със усмивка и лъчи
и снега ще разтопим.
© Керанка Иванова Todos los derechos reservados