За първи път седеше ти до мен,
падна се чест във такъв прекрасен ден
в очите ти морни плахо да надзърна
и в спомените скрито да се върна.
Усмивката ти нежна на лице,
пред мен, стоящ на колене,
накара ме да бъда поне веднъж различна,
да настръхвам, макар и толкова типично.
Да, знам. Често виждам те пред мен,
но не и пак във този грешен плен!...
Навън безспирно продължава да вали,
но огънят във мен не спира да гори. ...