Прометей
Небето тръпнеше.
Гневът на Зевс.
Въздухът във пламъци гореше
човекът, едва прогледал
стоеше ужасен
не знаеше
защо се сърдят боговете.
Денят му беше студ,
нощта пък – тъмнина,
зверове го дебнеха пред пещерата,
телата се притискаха
за топлина,
с леден дъх ги плашеше
скалата.
Трябваше спасител
и той дойде.
Открадна огъня.
На хората го даде.
Той бе наказан,
Олимп Прометей прокле.
Да пазим огъня
не бива да угасне!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados
