24 jul 2013, 11:45  

Пророчески сън

  Poesía » Otra
681 0 3

Сънувах го пороя. Изваля
за някакви си двадесет минути
върху ми целия Световен океан.
Провирах се под дрехата от струи,
обилно мокрещи. От водопад
с плющене се изливаше водата.
Прескачах вадите. В зрънце от град,
смалена, се провираше душата ми -
като конче през вътъка на канава. 
Вървеше мокра, а то значи - гола.

Отвъд съня ме чакаше кавга.
Порой от сълзи и надвикване с пороя.

 

 

Публикувано във:

e-Lit.info Сайт за литература, 2016

в-к Уикенд 22-28.6.2019

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...