24 jul 2013, 11:45  

Пророчески сън

  Poesía » Otra
682 0 3

Сънувах го пороя. Изваля
за някакви си двадесет минути
върху ми целия Световен океан.
Провирах се под дрехата от струи,
обилно мокрещи. От водопад
с плющене се изливаше водата.
Прескачах вадите. В зрънце от град,
смалена, се провираше душата ми -
като конче през вътъка на канава. 
Вървеше мокра, а то значи - гола.

Отвъд съня ме чакаше кавга.
Порой от сълзи и надвикване с пороя.

 

 

Публикувано във:

e-Lit.info Сайт за литература, 2016

в-к Уикенд 22-28.6.2019

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...