26 feb 2017, 23:52

Прошка

  Poesía
1.1K 9 34

Ако нощта е натъжена

дарява утрото с роса.

Разцъфнала дъга поема

към тихи слънчеви места.

 

И буди небеса и хора

със светлопада си звънлив.

Там придобиват благородност

изстраданите днес вини.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прошка искам, прошка давам!
    Стихотворението е от стихосбирката "Заредена тишина"-1998 год.
    Сетих се за него и гледам,че има коментар отпреди две години,та благодарение на Цветето,взех, че поисках прошка!
    Благодаря ви, Пепи, Иржи,Мария и Ивон!🙏
  • Красиво е!
  • От преди няколко години е, но Иржи ме доведе тук с коментара си и съм ѝ много благодарна! Въздействаш, Стойчо!😃 Леко и простено да е на всички ни!
  • Прости ми, Стойчо, не зная какво съм сгафила към теб, та ме отлюспи!...Въпреки това аз ти прощавам...
  • Прости, че съм те пропуснала

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...