Ranrozar
762 el resultado
Дойде високият предел.
И залезът потъна в хоризонта.
Кой каквото от деня е взел:
търси и в нощта възможност.
Над нас звезди и луна ...
  74 
О, Макс!
Кръвта вода не сменя.
Общата разходка сутрин...
Чувствата ни се обменят.
Иде ми да вдигна крак и аз ...
  111  16 
Със залеза започва той
да потъва в хоризонта
Денят е мъдър в покой,
преди нощта да се опомни...
Тя ще спусне тъмен плащ, ...
  96  10 
Понякога и в звяра човешкото намирам...
Но не всякога от облак идва жаден дъжд.
В тиха отбрана мълчи зелената коприва.
И аз съм се съмнявал в истина неведнъж.
Строих върху подводен измислен камък. ...
  110  12 
Добре че са илюзиите само
по този неизброден път.
Рамото ти е до моето рамо:
и те сърцата ни крепят.
Тук стъпките ни опознават ...
  100  10 
Знам:ще дойде такова време.
Усещам го до мозъка на костите,
че някога своя дял ще взема
в сезона на безкрайните пости.
За миг ще се оттърся от баласта ...
  108  10 
Хубавото, как да отричам? Заради кое и още как?
Това че душата ми обича, трябва ли да тъне в мрак?
Мракът, който тебе сънува умира илюзорно сега!
И мога ли до теб да плувам в такава степна река?
Онова, което е без умисъл, е готово да люби докрай! ...
  120  10 
Ех,че ми отива много
да съм абонат на зоопарк!
Идват различни двуноги
и драми разиграват без антракт.
Не ме разбирайте криво- ...
  116 
Сватбите на пролетта
отдавна вече са легенда.
Добре че птичите ята
от дълъг път са вдъхновени;
добре че слънцето разлива ...
  104 
"Светът ще свърши, както е започнал."
Салвадор Дали
Дали,нима ще ме спасиш
с изящните нечленоразделни членове?
Часовниците ти са престиж: ...
  108  11 
Днес не ми говори за тъга.
Тъгата е човешко чувство.
Понякога от една шега
възниква тъжно изкуство.
Понякога от жадуван жест, ...
  154 
Не съм, не съм във форма
загубя ли чувството за хумор...
Навярно, все така безспорно
се лутат дълго веселите думи?
Смутена: душата уталожва ...
  151  12 
Отминал богатство и лукс,
изпаднал в периферно зрение:
преминавам не близък,чужд
на оперетъчните намерения.
"Къде се дяна?О,нима си тук?! ...
  145  12 
Дори когато замълча стъписан от нечакан жест...
Все нося една мечта за прошка и за ранена чест.
Над мене топли небеса. Под мене е тръпна земя.
Не вярвам вече в чудеса, които ще ме променят.
Когато чувам блага вест и срещам чистите очи ...
  114 
в памет на д-р Любомир Робев
Животът - този необязден кон,
здраво ме пришпорва.
Разби спокойствие,
илюзии, ...
  148  13 
Щом Господ дава ден живот и трудът е благодат:
ще заслужим земен плод от нивата на този свят.
Безкрайно дълга е нощта сред стъпките на друм.
Щом опазим и песента; в душата без видим шум-
хляб в залък ще се опече, поръсен със солена пот! ...
  110 
Трудно се въззема лятото. Слънцето кипи от гняв.
Сенките са жизнено богатство. Кой крив или прав,
все едно е: няма вечно щастие! Младата жена лежи
и морето гали очите и нозете. Любовта ще продължи
само днес. Тя разбра: който губи мимолетно щастие ...
  152 
Аз искам, но дали ти искаш желаното от мен естество...
В очите ти лятото притихва: магичнострастно вещество,
което тихо душата ми привлича със топлите ти устни!
Може да не те познавам,но обичам истина без лустро.
На Еньовден уханни билки сияят накапани от росата. ...
  125 
Добре дошло мое южно лято!
Добре си дошъл любовен сезон!
Отново съм участник и зрител
на нова среща с топъл хоризонт.
Младостта на любовта живее ...
  167  12 
Дядо Станьо ми казваше:"Ти,внуче,гледай Европа!Европа,дядовото,пак ще ни насади!Ти само наблюдавай,европейската култура,е част от нашата балканска култура, но не чак толкова!"
Ако запомних,това което запомних,бяха въпроси,които задавах на татко...
Той ще ми рече:"Дядо ти Станьо е оцелял във войните ...
  199  16 
на Иван Хаджидимитров
Тук от росен лист капе изтърпяна болка.
Болката ще прости,но не знаем доколко.
Притихналата планина по пътеки страда.
Утринна светлина раздава щедро пощада. ...
  134 
Всяка Империя започва с бляскави паради.
И дълго време с грохот ехото ги повтаря.
***
Понякога Империите сънуват в дълбока кома!
И старата история търси граници огромни... ...
  136 
Снощи,след залязващия ден:жадувана от хора и природа...
Небесна благост върху мен луната в душата ми проводи!
Дойде дъждът-млад жених!И благослови с любов земята!
А аз,стояха,притихнал,тих...И се влюбих тайно в луната!
Бях самотно ехо от рефрен,което света зове,но и се радва: ...
  135 
в памет на Любомир Левчев
Тази пролет ослани овошките в двора.
Бяла мъгла пълзи неусетно до стобора
И неканена срази цветовете на разцвета!
Господи, защо промени градините напети? ...
  144 
Морето е усещане за ласка...
Жадува нашите сърдечни стъпки!
Вълните са негово причастие.
Брегът е полъх и топла прегръдка.
Навлизаме с паметта за лято, ...
  142 
в памет на...
Стоя на брега и вълните ми напомнят:
има и тъга, но има и любовна памет...
Срещна любов, тя наистина ти повярва!
Всеки тих зов, не търси сезонна врява. ...
  162 
Първите дни на слънчевата октомврийска есен в Русе бяха чудесно изпитание и опознаване на живота и любовта към онова, което предстоеше в рамката на девет месеца.
Започнахме с десетдневна карантина и оформяне на взводове,роти,учебен процес и три пъти на ден закуска,обяд и вечеря...
Сега тези мероприя ...
  147 
Трибуните се давят от възторг
със очи прицелени в небесата.
Там тялото на Слънцето виси
и след миг ще погълне Земята.
Оркестър някъде ще свири"туш"! ...
  179 
Вече ми омръзна да лентяйствам! Но пък съм още добре!
Вярно, годините оказват влияние, който иска да разбере!
Сега се правя, че съм забравил годините на младостта...
Не вярвайте на души корави...Те грижи не ще ви спестят!
Росинант подритва нервно! Санчо Панса е пък на оня плаж, ...
  170 
***
"Великодушието е признак на сила."
Това е преписвано на Гай Юлий Цезар...
Но това не му е попречило след Триумфа
в Рим след победата над галите,където ...
  194  10 
От паметта на времето:в мен
живее младостта на пролетта!
Дочувам птиците на любовта,
които пеят със слънчевия ден...
И неподозиран светъл каданс ...
  132 
В тихите пространства на съня
отлитат към звездите мечти.
В очакван слънчев миг денят
светлата си щедрост не пести!
И тогава ме затрогна песента ...
  198  13 
Тези мили момичета!
Тези влюбени момчета!
С пролетен смях коленичите
под липата с цветчета.
Тези свежи ухания, ...
  193  14 
Аз искам да те помня все така...
Димчо Дебелянов
Аз искам да те помня така, но не мога.
Нима е празна стряха за нас любовта?!
Спомни си? Как пее птицата в тревога, ...
  193 
Забравих себе си нееднократно:почти повярвах, че съм жив!
Нима от правилото златно, ще търся себе си под тих курсив?
Нима случайно търсих и намерих една любов в жадуван сън,
която страда, загубила доверието в показните чувства извън
естеството на живота? И който се лута между фалшивия шум ...
  199  14 
1.Днес на лов е тръгнала Диана*
в зелените гори на равна Тракия.
Една девойка весела, засмяна
в Тунджа младостта си къпе.
С лък в лъките е хлапето Ерос*... ...
  210 
в памет на загиналите
по пътищата на България
Щом сме тръгнали,Боже,единно
по пътеките наши,твърде нелепи...
И за истината Твоя,сме още слепи: ...
  183 
Дори от другите съм чýвал: запри се, дявол да те вземе!
Ако мерзостта нещо струва... Запри се, в болното ни време!😥
  149 
Душите ни са светли рани.
В космоса на любовта живеем.
Орбиталните пространства сеят
звезден прах в млечна нива.
И със скоростта на мисълта ...
  214 
на Владимир Георгиев
Поет поету око със словото извади...
Подобно на Самуиловите войници:
ослепени,с погубените си зеници...
Трагичното понякога ни изненадва. ...
  202  10 
Propuestas
: ??:??