Ranrozar
317 el resultado
Сезонни разпятия
Не успях, любов на този свят,
въпреки, че искам да те опазя!
Може би, навярно съм богат:
не ме научи чувствата ти да мразя. ...
  132  20 
Май съм вече руинá?
Изгубено пространство от любов.
И само оцеляла тишина
е остатък от нежен стих и зов...
Щом те рисуват мечти: ...
  81  10 
Понякога ми е тъжно:
защо не мога да стигна
до безкрайната радост на лудостта!?
  116  20 
Когато тръгна към успеха...
Една жадувана илюзия!
Сценарий, декор, пиеса,
ми изглеждат твърде чужди.
И вярвам, че нещата чакат ...
  139  17 
Боже, станах нощна птица!
И не зная що е сън в нощта...
Приюти ме в Твоята зеница!
За да видя благ света!
За да срещна с Твоя поглед ...
  110  14 
А корените тук са още живи.
Макар че веят немилостиви бури.
Слънчева памет живее в нивите.
И соковете гроздови са още щури.
Небето е притъмнено и студено. ...
  93  12 
Тихо пристъпя зимата
към нас.
Дните ни са преброени.
Повейне мрачен вятър
с хладен глас... ...
  127  21 
Ноември-ласкав и добър
запали златна вощеница.
Жадува пламък всеки двор.
Зазорява. Небесна плащеница
Архангел Михаил над нас разстла... ...
  70 
Колкото по-невежи:
повече се ежат!
  198  17 
На погребението на Мехмед бег се събраха старите приятели и ветерани от еничарските години на Осман бег. Това беше един елит от корави мъже, които бяха закалени в битките за прослава на Аллах и в името на Негово Величество Падишаха! Вестта за смъртта на младият бег, ги беше събрала в имението на Осм ...
  78 
И така, една мъчителна неизвестност и тревога легна върху семейството на Петър и Калуда от село Тракия в ранната есен на 1875 година...
По Димитровден всяка година ставаше разплащане с овчари,аргати и другите наемни работници.
Дядо Петър "развързваше кесията" и изплащаше едногодишната вересия,която ...
  111  11 
По първи петли срещу Кръстовден двамата братя Димитър и Георги, натоварени със стока необходима за домакинството потеглиха към родното си село Тракия.
Без много приказки, шепнешком си казаха "С Богом" с братовчеда от Узунджово, повече с поглед, отколкото със слово,те излязоха на пътя към Ески Заара, ...
  83 
Който не знае да гововори:
да се научи да мълчи!
Вероятността да кажеш глупост,
е риск,но не за другия,а за теб.
Възрастта сама за себе си ...
  182  15 
Като всеки панаир,който продължава две-три седмици, докато търговци, занаятчии и джамбази си продадат стоката имаше и една негласна търговия...
Повечето богати и преди всичко знатни бегове търсеха наслада не само в сделки,но наддаваха за пехливаните, които са техните фаворити, купуваха сукно,атлаз и ...
  115  11 
На 08.09. за християнството е Рождество Богородично.
Всяка година от този, че и още две седмици след него ден в село Узунджово, Хасковско се започваше панаир!
И тръгваха кервани със стоки от всички посоки на османската власт. Коля от цяла Румелия, натоварени до канатите с атлаз, коприна, грънчарство ...
  113 
Родът на братята Александър и Станьо беше от едно село между Ески Заара и Хаскьой,както се водеше по турските документи преди Освобождението след Руско-турската война.
И те все още имаха и имат роднини там,но до 1908 година Стойчо Петров Станев и двамата му братя не си бяха идвали да посетят родител ...
  78 
Лето 1922 -ро от Христа...
Царство България след Ньойския диктат е под управлението на един младеж, наследил скиптъра на българските царе от абдикацията на Цар Фердинанд Първи...
На 3 октомври в Царството има нов цар-Борис Трети, а министър -председател е оня земеделски непокорник от село Славовица, ...
  112  11 
Миксират се нашите чувства:
"Любов и омраза" и си Шилер в изкуството!
Слънце изгрява - любов за живот!
Денят узрява в залезен плод.
Поглеждаш небето - луна сред звезди... ...
  161  12 
И така: бъдещият водач на низвергнатите и онеправданите маси,любителят на шармантните фрази,недоучил син на мливаря Станьо Стойчев, неговият единствен син в семейството ;в продължение на година си изкарваше прехраната в мелницата на баща си...като общ работник на кантара. Той теглеше чувалите на кан ...
  140 
"Разбрах, че в живота няма пълно щастие!
Животът ми е поредица от нещастия...Убивах, в Името на България, за да освободим братята и сестрите български от чужди власти и робства, а сега, каква ми се стовари, съдбо, изменчива и непредвидима!"
Стоеше Станьо Стойчев Петров и не проумяваше този изменчив ...
  162  10 
Единствен Господ ни лекува:
каквото сторим,туй ни се дарява.
Повикай обич, любовта е ехо !
И щедър жест е за труда успеха.
Умира болката и смъртта е близо. ...
  182 
на Андрей Андреев
Реди човекът черните бразди
и вижда как ще избуят пшениците.
Дано потта му народи
зърна за хората и птиците. ...
  226  16 
Минаха много събития през България. Къде доброназорно,къде "со малко кютек ",розенци влязоха в релсите на кооперирането...Е,вкараха непокорните по затворите и в лагерите, но Алафрангата преболедува временното състояние. Фронтоваците които се завърнаха,кой ранен,кой читав, започнаха оня древен ритъм ...
  217  15 
Септември е.
Лятото лежерно ляга
в скута на любовната палитра...
Една сезонна меланхолия,
която ще осмисли ...
  250  17 
Наоколо е тишина и мрак.
Живея сам в разкоша на пианото.
Любовта ми е жива страст...
Звезди отронват огнени послания!
Дочувам сърдечен апостроф: ...
  247  23 
"... няма нищо ново под слънцето... *"-тази сентенция от Еклесиаст :1:9 обобщава и оценява голяма част от живота преди и след нас.
Модата в обличането и начина на живот вървят ръка за ръка и са аксесоарна потребност в съвременната европейска цивилизация. Тази потребност нахлу в Османската империя пр ...
  228  12 
Човек поправя грешките си цял живот.
Докато е невръстен-грешките са по детски наивни и лесно простими.Но порасне ли, понякога са капитални,за да не кажа направо и трагични...
България сменяше правителства, монархът лавираше между Сцила и Харибда, но неутралитет се пази със силна армия!
Откакто Адолф ...
  220  19 
Беше есента на 1939 година, когато се уволниха от казармата двамата акрани Петър Филипов и Иван Стойчев...
Иван служеше в 4-ти конен на Н.В.Цар Борис Трети полк в Ямбол, откъдето след полагане на клетвата, бе командирован в София, за да завърши с отличие Школата за санитарни подофицери към Централна ...
  223  13 
-Докторе,помниш ли откога ме гиздосаха с този етикет: Алафрангата? Щото, аз няма да забравя тридесет и девета година...
Петър Филипов получи неочаквана вест, която беляза живота му до края на дните му.Баща му, този благ човек, който мечтаеше да изучи сина си за агроном и го беше пратил в Земеделскот ...
  252  22 
Няма го оня зелен равналък. Пойните певци и щъркелите се събраха в един устрем на юг и Тракия, заслушана в тяхното прелитане все повече узряваше с цветовете на носталгичната си умисъл за плод.Идеше време за гроздобер, а нощите взеха да докарват хлад, бостаните бяха "баберкувани" и каруци с дини,пъпе ...
  211  11 
Тракийското поле бавно и някак неусетно позлатява до слънчогледово, заедно с царевичака и сламата от наскоро ожънатите ниви,прегорялата трева и овошки, салкъми,наред със стройните тополи ...
-Клони към есен, жлътнахме се вече...До вчера търсехме сянка за отмора, а сега сме петимни за припек...И нощи ...
  232  17 
Лятото се изнизва ден след ден, като зърната на кехлибарена броеница...
На Успение Богородично, селото светеше празнично пременено.
В двора на църквата "Света Петка Българска" от рано утро, клисарят Стамен премел двора,заедно с три-четири жени почистваше църковната утвар под мълчаливия,но повече бла ...
  233  18 
Такааа-рече Алафрангата:сборът наближава, ще има як пехливанлък в четири категории, щедри дарове за победителите, я, да ви попитам нещо!
Всеки божи ден децата от Горната махала и другите от Долната посрещаха овцете ,които пастирите на стада прибираха в селото по залез слънце.
Те тогава, Петър Алафра ...
  242  11 
Към нас,децата, Алафрангата питаеше небивал интерес. С неговата благоверна имаха едно момиченце на нашите години.
Село Роза, освен че беше с най-голямо землище в Ямболска околия и броеше към три хиляди население.
Наближеше ли Петковден, една забързана веселост напираше в душите и сърдечни надежди гр ...
  298  31 
А,наше село ли?-те го бе,тего!-рече Петър Алафрангата и посочи на юг от Ямболския пазар,гдето пролет и есента дохождаше цирк "Балкански "и съпътстващите го "Виенско колело ",десетина сергии със зрелища от различно естество.
Петър Алафрангата е от село Роза,голямо село,сладкодумец,местен зевзек и над ...
  393  32 
На Иван
Какъв пламък в очите
е отразен в твоите картини!
Дори на небето лъчите
засяват жажда в мнозина. ...
  239  20 
Живея между два акорда -
паузи сърдечна тишина.
Любовта пулсира по клавишите
и звуци капят с есенна носталгия...
От всеки такт душата ми сияе. ...
  272  20 
Всички чаши изпитват жажда...
Габриела Мистрал
Ти,чаша притихнала и нежна
в желанието да опазиш светлината
на изстраданите и красиви дни... ...
  320  15  28 
Денят се сепна изведнъж,
като задрямал клошар на площада.
Подобно манна:топъл дъжд
дари небето, Боже, за пощада!
Бяхме закопнели за вода, ...
  276  22 
В памет на Велика Георгиева
Птици пеят, утрото възнасят.
Старата жена въздиша.
Слънцето й връща лятото,
когато със мъжа си се сгодиха. ...
  257  12  14 
Propuestas
: ??:??