ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
21 nov 2010, 22:35

Прощално 

  Poesía » De amor
544 0 1

 

На...

 

Някога замечтаеш ли да полетиш,

а няма кой да ти дари крила,

ела при мен и моите вземи –

към гроба аз мога и без тях.

А дотогава, за миг поне ела,

постави ръка на моето рамо

и нека заедно да помълчим,

а светът да бъде само за двама.

 

 

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да... думите са излишни!!!
    Докосването на две души в един прекрасен миг е напълно достатъчно!!!
    Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??