ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
21.11.2010 г., 22:35 ч.

Прощално 

  Поезия » Любовна
543 0 1

 

На...

 

Някога замечтаеш ли да полетиш,

а няма кой да ти дари крила,

ела при мен и моите вземи –

към гроба аз мога и без тях.

А дотогава, за миг поне ела,

постави ръка на моето рамо

и нека заедно да помълчим,

а светът да бъде само за двама.

 

 

© Вили Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да... думите са излишни!!!
    Докосването на две души в един прекрасен миг е напълно достатъчно!!!
    Поздрави!!!
Предложения
: ??:??