14 jun 2006, 22:20

ПРОЩАВАНЕ

  Poesía
921 0 5



В очакване да се отвори
отново входната врата
и тате пак да заговори,
макар и глухо след това,

в очакване на забележки
или пък весел глъч и смях,
простил ми и досадни грешки
урока, татко, аз разбрах.

Достойно своя път измина,
посрещна горести, беди
дори в последната година,
а... времето от нас те скри.

И знам, че някъде отгоре
ще долетиш в безсънна нощ,
а спомените ще говорят,
увеличили свойта мощ.

В очакване да се отвори
без шум небесната врата,
по стълбицата качвам се нагоре
със татко днес да се простя.

(Вече 8 дена без татко...)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Меричка,стиха ти е голям,колкото болката ти!
    Съжалявам,мила!
  • Моите съболезнования!Едва ли има думи, които в момента биха те упокоили и с които бихме те утешили.....Поклон пред паметта му
  • Моите съболезнования!Разбирам болката ти, позната ми е!
    Няма да те оценявам, защото болката не може да се оцени!
    А много добре си изписала мъката си в стих!
  • Съжалявам за загубата ти!
    Само искам да ти кажа,че стиха ти е много хубав!
  • Благодаря ти, това и ще ги помоля.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...