14 jun 2006, 22:20

ПРОЩАВАНЕ

  Poesía
919 0 5



В очакване да се отвори
отново входната врата
и тате пак да заговори,
макар и глухо след това,

в очакване на забележки
или пък весел глъч и смях,
простил ми и досадни грешки
урока, татко, аз разбрах.

Достойно своя път измина,
посрещна горести, беди
дори в последната година,
а... времето от нас те скри.

И знам, че някъде отгоре
ще долетиш в безсънна нощ,
а спомените ще говорят,
увеличили свойта мощ.

В очакване да се отвори
без шум небесната врата,
по стълбицата качвам се нагоре
със татко днес да се простя.

(Вече 8 дена без татко...)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Меричка,стиха ти е голям,колкото болката ти!
    Съжалявам,мила!
  • Моите съболезнования!Едва ли има думи, които в момента биха те упокоили и с които бихме те утешили.....Поклон пред паметта му
  • Моите съболезнования!Разбирам болката ти, позната ми е!
    Няма да те оценявам, защото болката не може да се оцени!
    А много добре си изписала мъката си в стих!
  • Съжалявам за загубата ти!
    Само искам да ти кажа,че стиха ти е много хубав!
  • Благодаря ти, това и ще ги помоля.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...