14 июн. 2006 г., 22:20

ПРОЩАВАНЕ

922 0 5



В очакване да се отвори
отново входната врата
и тате пак да заговори,
макар и глухо след това,

в очакване на забележки
или пък весел глъч и смях,
простил ми и досадни грешки
урока, татко, аз разбрах.

Достойно своя път измина,
посрещна горести, беди
дори в последната година,
а... времето от нас те скри.

И знам, че някъде отгоре
ще долетиш в безсънна нощ,
а спомените ще говорят,
увеличили свойта мощ.

В очакване да се отвори
без шум небесната врата,
по стълбицата качвам се нагоре
със татко днес да се простя.

(Вече 8 дена без татко...)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Меричка,стиха ти е голям,колкото болката ти!
    Съжалявам,мила!
  • Моите съболезнования!Едва ли има думи, които в момента биха те упокоили и с които бихме те утешили.....Поклон пред паметта му
  • Моите съболезнования!Разбирам болката ти, позната ми е!
    Няма да те оценявам, защото болката не може да се оцени!
    А много добре си изписала мъката си в стих!
  • Съжалявам за загубата ти!
    Само искам да ти кажа,че стиха ти е много хубав!
  • Благодаря ти, това и ще ги помоля.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...