16 oct 2012, 16:59

Прощаване с лятото

439 0 0

Добре ни беше в хубавото лято,
но плъзват вече есенни мъгли...
Ще дойде зимата ни, във която
ще ни разплакват ледените дни.

От студ душите ни ще вкочанясат,
със свещ ще търсим малко топлинка...
Неволите ни в зимата нарастват,
ще страдаме до пролетта така...

Не малко покрай пътя ще останат,
с отворени очи за пролетта.
А други руслото с късмет ще хванат
и ще се радват после на света!

И тая дълга и студена зима
сами ще трябва де прегазим пак...
Сами ще правим във снега партина,
ще търсим светлина във този мрак...

И в тая битка който оцелее,
ще срещне с радост пролетта!
А онзи, който тука не успее,
ще се прости с живота и света...

Дано да съм и аз един от тия,
които в зимата ще найдат брод!
Така че моля Господа, не крия,
да ме дарява винаги с  живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...