Добре ни беше в хубавото лято,
но плъзват вече есенни мъгли...
Ще дойде зимата ни, във която
ще ни разплакват ледените дни.

От студ душите ни ще вкочанясат,
със свещ ще търсим малко топлинка...
Неволите ни в зимата нарастват,
ще страдаме до пролетта така...

Не малко покрай пътя ще останат,
с отворени очи за пролетта.
А други руслото с късмет ще хванат
и ще се радват после на света!

И тая дълга и студена зима
сами ще трябва де прегазим пак...
Сами ще правим във снега партина,
ще търсим светлина във този мрак...

И в тая битка който оцелее,
ще срещне с радост пролетта!
А онзи, който тука не успее,
ще се прости с живота и света...

Дано да съм и аз един от тия,
които в зимата ще найдат брод!
Така че моля Господа, не крия,
да ме дарява винаги с  живот!