Прощъпулник
И пак ще ти направим прощъпулник, свят,
и ще търкулнем слънчевата пита,
несигурни нозете дълго ще болят,
от гълъб ще се учиш да политаш.
И клонки от маслина жилави е сплел,
един така познат побъркан вихър.
Раним, объркан, тръпнещ и несмел,
не се плаши! Крилата не сломиха.
Дъгата ще извие нежен шарен мост,
небето с облак сълзи ще избърше,
едничък лъч дори – предпролетен и кос
страхът ще падне – подъл, зъл и скършен.
От триста стиха, нищо, че не съм поет,
сто хиляди светулки ще разпръсна.
От светлата ми вяра и любов обзет,
ще полетиш – прекрасен и възкръснал!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
