16 oct 2005, 0:41

ПРОСТИ

  Poesía
1.1K 0 3

ПРОСТИ

              На Димитричка


Не наказвай с омраза духа си!

Тя единствено теб ще разяжда.

Всяка твоя частица ще къса

и пожарища в теб ще подклажда.

 

Ще те хвърля в най-черните бездни,

близо нейде до ада човешки,

дето всичко възвишено чезне

в плетеница от хули и грешки.

 

Ще се лута душата ти в мрака –

жалка грешница, търсеща милост.

Светлината напразно ще чака,

а край нея ще бъде мъртвило.

 

Мила моя, жестокост това е,

не към друг, а към тебе самата.

Мразиш някого – той си нехае,

а пък ти си почерняш съдбата.

 

Доближи се до Бога. Прости!

Всичко може да бъде простено.

Само слабият духом мъсти,

но да страда до гроб, е осъден.

1996 г.

Добрич

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...