Прости ми, моля те, че  те обикнах,
не исках, но сърцето победи.
С твойта обич бързо свикнах
и тъжно е без твоите очи.
Та тоя поглед как да го забравя
и тия хубави коси?
Ръцете си протегнах, да погаля
скъпото лице, но ти изчезна...
Сън ли беше, кажи ми,
че тръпне моето сърце?
Нима аз нямам право да обичам,
обичана да бъда,
в своя свят да търся любовта?
Нима ще трябва вечно аз да страдам,
а ти дори не чувстваш любовта?...