8 may 2019, 9:52  

Прости ми

696 0 1

Прости ми, все така разбиращ,
че отново аз за него плача.
Прости ми, че в прегръдките ти топли
мисълта за него сгрява повече.
Ти виждаш неговия образ в мен -
смеха, шегите, и начина по който вдигам вежди,
остана част от него в мен,
която няма да си тръгне.
И въпреки това обичаш ме,
раните ми искаш да закърпиш,
а аз гледам те със благодарност,
мечтая някой ден истинска любов да те обгърне.
Ти щастие безкрайно заслужаваш,
а знаеш, че ще бъдеш наранен.
И може би след време ще усетиш,
че е нужно да останеш сам.
Любов нова вероятно ще намериш,
гледаща с надежда във очите ти,
но този път - тя ще вижда мене там.

 

 

 

 

 

*Това е първият ми опит да напиша подобна поема, ако изобщо мога да я нарека така. Ако имате забележки, моля споделете ги! :) 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татиана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...