20 abr 2006, 14:03

Прости ми!!!

  Poesía
1.4K 1 7

Прости ми...
...за това, че да бъда не мога
във всеки момент за тебе опора,
ала недей да си в прошката строга-
от мълчанието ни изпитвам умора.

Прости ми...
...че не мога любовта да ти дам,
която реално ти заслужаваш,
че не мога уюта да ти създам,
който ти неизменно ми даваш.

Прости ми...
... че искам да те обичам
във време добро или зло,
че искам след тебе да тичам.
Не ми ли прощаваш? Защо?

Прости ми...
.... че когато си наранена,
натъжен през нощта лея сълзи,
ако пък от радост си запленена,
по лицето ми усмивка гори.

Прости ми...
... че смехът ти прави ме жив
и си сладък мой нарткотик.
Прости, че оцветяваш живота ми сив
с нежния си глас и магичния лик.

Прости ми...
... за всичките глупави грешки,
които неволно съм сторил,
заклевам се в мечтите човешки,
че вече не бих ги повторил.

Прости ми...
... единствено прошка аз искам
за това, което бях, съм и ще бъда,
но ако ти си до мен, сълзите потискам,
тогава знам, че с теб ще пребъда.


П.П. Прошка... не бе дадена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво стихотворение! Може да преработиш малко четвъртия куплет, според мен, но и така си е хубаво!
  • Аз се разплаках след послеписа... не знам какюо да напиша
    От опит, знам колко е трудно да поискаш прошка, но хиляди пъти по-трудно е да я дадеш
    Съжелявам
    Единственото, което мога да направя е да ти пиша заслужената 6-ца
  • Никси, прости ми, че не мога да ти пиша повече от 6!!!
  • "Прости, че оцветяваш живота ми сив
    с нежния си глас и магичния лик. "

    Защо Сив , малко си противоречиш , но като цяло ... Отлично и искренно ! Браво !
  • Браво, Ники, много е хубаво!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...