20.04.2006 г., 14:03

Прости ми!!!

1.4K 1 7

Прости ми...
...за това, че да бъда не мога
във всеки момент за тебе опора,
ала недей да си в прошката строга-
от мълчанието ни изпитвам умора.

Прости ми...
...че не мога любовта да ти дам,
която реално ти заслужаваш,
че не мога уюта да ти създам,
който ти неизменно ми даваш.

Прости ми...
... че искам да те обичам
във време добро или зло,
че искам след тебе да тичам.
Не ми ли прощаваш? Защо?

Прости ми...
.... че когато си наранена,
натъжен през нощта лея сълзи,
ако пък от радост си запленена,
по лицето ми усмивка гори.

Прости ми...
... че смехът ти прави ме жив
и си сладък мой нарткотик.
Прости, че оцветяваш живота ми сив
с нежния си глас и магичния лик.

Прости ми...
... за всичките глупави грешки,
които неволно съм сторил,
заклевам се в мечтите човешки,
че вече не бих ги повторил.

Прости ми...
... единствено прошка аз искам
за това, което бях, съм и ще бъда,
но ако ти си до мен, сълзите потискам,
тогава знам, че с теб ще пребъда.


П.П. Прошка... не бе дадена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво стихотворение! Може да преработиш малко четвъртия куплет, според мен, но и така си е хубаво!
  • Аз се разплаках след послеписа... не знам какюо да напиша
    От опит, знам колко е трудно да поискаш прошка, но хиляди пъти по-трудно е да я дадеш
    Съжелявам
    Единственото, което мога да направя е да ти пиша заслужената 6-ца
  • Никси, прости ми, че не мога да ти пиша повече от 6!!!
  • "Прости, че оцветяваш живота ми сив
    с нежния си глас и магичния лик. "

    Защо Сив , малко си противоречиш , но като цяло ... Отлично и искренно ! Браво !
  • Браво, Ники, много е хубаво!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...