31 ago 2007, 16:08

Прости ми

  Poesía
937 0 4
 

 

Прости ми

 

 

За твойте ласки съм създадена.

В ръцете ти превръщам се в живот.

На теб душата ми отдадена,

озарява вселената с любов.

И таз любов не свършва. Вярвай ми.

Дори, когато ме раниш.

Дори, когато зная, че ранявяш ме

и бягаш, за да си простиш.

Не искам нищо друго,

само зрънце спомен запази от мен.

Спомен за света огромен

в моите очи, от любов сътворен.

В него ще се съхраня  завинаги

и когато в друг живот си прероден,

спомена ще ти показва  винаги пътя,

по който да потърсиш  мен.

Сега не ми остава друго, зная,

без мене ти ще продължиш.

Няма да спра  да мечтая до края.

Дори да не можеш това да простиш.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...