Aug 31, 2007, 4:08 PM

Прости ми 

  Poetry
777 0 4
 

 

Прости ми

 

 

За твойте ласки съм създадена.

В ръцете ти превръщам се в живот.

На теб душата ми отдадена,

озарява вселената с любов.

И таз любов не свършва. Вярвай ми.

Дори, когато ме раниш.

Дори, когато зная, че ранявяш ме

и бягаш, за да си простиш.

Не искам нищо друго,

само зрънце спомен запази от мен.

Спомен за света огромен

в моите очи, от любов сътворен.

В него ще се съхраня  завинаги

и когато в друг живот си прероден,

спомена ще ти показва  винаги пътя,

по който да потърсиш  мен.

Сега не ми остава друго, зная,

без мене ти ще продължиш.

Няма да спра  да мечтая до края.

Дори да не можеш това да простиш.

 

 

© Ирина Костова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??