Aug 31, 2007, 4:08 PM

Прости ми

  Poetry
940 0 4
 

 

Прости ми

 

 

За твойте ласки съм създадена.

В ръцете ти превръщам се в живот.

На теб душата ми отдадена,

озарява вселената с любов.

И таз любов не свършва. Вярвай ми.

Дори, когато ме раниш.

Дори, когато зная, че ранявяш ме

и бягаш, за да си простиш.

Не искам нищо друго,

само зрънце спомен запази от мен.

Спомен за света огромен

в моите очи, от любов сътворен.

В него ще се съхраня  завинаги

и когато в друг живот си прероден,

спомена ще ти показва  винаги пътя,

по който да потърсиш  мен.

Сега не ми остава друго, зная,

без мене ти ще продължиш.

Няма да спра  да мечтая до края.

Дори да не можеш това да простиш.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...