24 oct 2009, 11:43

Прости ми 

  Poesía » De amor
1005 0 2

Прости за туй, че те обичах,

не исках, но сърцето победи.

Със свойта обич аз тъй привикнах,

че тежко е без твойте очи.

Аз този поглед как ще го забравя,

и тези сини хубави очи,

усмивката, която тъй затопля,

и русите примамливи коси.

Ръце си протегнах, да помилвам

тъй скъпото пленително лице,

но ти изчезна - сън ли бе, кажи?!

И нещо трепна в моето сърце,

нима аз нямам право да обичам,

в своя път да търся радостта?!

Нима трябва винаги да страдам,

а ти не чувстваш обичта.

Увлякох се, нима ще ме презреш

за всичко туй, написано до тук?!

И все пак прости ми, прости,

че те обичах - не исках,

но сърцето победи!!!

 

© Таня Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мила Таня, личи си, че си дете и тепърва "прохождаш" в писането на стихове, продължавай да опитваш, но бъди преди всичко себе си.Не използвай шаблони и клишета.Първият куплет ми е много, ама много познат.Когато бях ученичка го използвахме доста често в лексикони и споменици.Това, че си променила една- две думи, не го прави твое творчество...Приеми критиката ми като градивна и не се отказвай от поезията.Човек все от някъде трябва да започне.Поздравявам те за куража,че дръзна да публикуваш!
  • Много ми хареса. Браво!
Propuestas
: ??:??