Прости ми
Прости за туй, че те обичах,
не исках, но сърцето победи.
Със свойта обич аз тъй привикнах,
че тежко е без твойте очи.
Аз този поглед как ще го забравя,
и тези сини хубави очи,
усмивката, която тъй затопля,
и русите примамливи коси.
Ръце си протегнах, да помилвам
тъй скъпото пленително лице,
но ти изчезна - сън ли бе, кажи?!
И нещо трепна в моето сърце,
нима аз нямам право да обичам,
в своя път да търся радостта?!
Нима трябва винаги да страдам,
а ти не чувстваш обичта.
Увлякох се, нима ще ме презреш
за всичко туй, написано до тук?!
И все пак прости ми, прости,
че те обичах - не исках,
но сърцето победи!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Тодорова Всички права запазени
