16 dic 2006, 14:22

Простих

  Poesía
1.2K 0 4

ПРОСТИХ

Простих ти за това,
че ти подарих своята душа.

Простих, че те обичах повече от всичко.
Простих, че те делих с кого ли не.
Простих, че остави сърцето ми самичко
и че всички мечти му отне!

Прощавах изневери,
прощавах ти лъжи.
Чак сега истината намерих
и от нея толкова боли!

Простих ти за сълзите
и за самотните дни.
Простих ти и за мечтите,
които без жалост разби.

Прощавах,
но до сега.
Всичко ти давах,
но я няма вече любовта!

Ти изгуби това, което имаше преди
и с нищо не можеш да го промениш.
Няма да върнеш нито мен, нито любовта,
просто си върви и ме остави сама!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диди Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Напомня ми за онази максима,4е жената спира да обича един мъж когато пролените за него сълзи станат 1000.ТОЧНО ТАКА! от Мая(съжалявам че влязох с твоята регистрация)
  • Благодаря ви много!
  • Някои хора приемат прошката за слабост.
    Отличен финал, чудесен стих!!! Поздрави, Ружена!!!
  • Прощаваме до едно време!!!
    Много хубав стих!!! Поздрави

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...