Уморена съм от обич и отричане... от хилядите истини - измислени... Греховно е, че мамим себе си, дори в мълчанието - пак се лъжем... Въздишки се отронват през секунда и парещи са устните от страх... И крехките кристалчета, останали от нашата история, преливат се в сълзи алени, в крещяща тишина... Измамно е. В очите ни не са останали от прежните горящи погледи, а черни въглени са станали предишните искри - любовни... Мечтите ни, онези, помниш ли... превърнаха се в избледняла лента... осветена от лъжи и спомени, и дала своята аренда... На жертвеник сърцата си положихме и ножовете сами забихме... Дълбоко в тях отровни устни впихме... и вярвахме, че няма да се нараним... А хилядите капки кръв от обичта изтичаха... и бавно с падналия дъжд се сливаха... и пак в слова любовни те се вричаха... но други жертви с тях опиваха...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.