Просто чувства...
Уморена съм
от обич и
отричане...
от хилядите истини -
измислени...
Греховно е,
че мамим себе си,
дори в мълчанието -
пак се лъжем...
Въздишки се отронват
през секунда
и парещи са устните от страх...
И крехките кристалчета,
останали
от нашата история,
преливат се
в сълзи алени,
в крещяща тишина...
Измамно е.
В очите ни
не са останали
от прежните горящи
погледи,
а черни въглени са станали
предишните искри -
любовни...
Мечтите ни,
онези, помниш ли...
превърнаха се в
избледняла лента...
осветена от лъжи
и спомени,
и дала своята аренда...
На жертвеник сърцата
си положихме
и ножовете сами
забихме...
Дълбоко в тях
отровни устни впихме...
и вярвахме, че
няма да се нараним...
А хилядите
капки кръв
от обичта
изтичаха...
и бавно с падналия
дъжд се сливаха...
и пак в слова
любовни те се вричаха...
но други жертви
с тях опиваха...
от обич и
отричане...
от хилядите истини -
измислени...
Греховно е,
че мамим себе си,
дори в мълчанието -
пак се лъжем...
Въздишки се отронват
през секунда
и парещи са устните от страх...
И крехките кристалчета,
останали
от нашата история,
преливат се
в сълзи алени,
в крещяща тишина...
Измамно е.
В очите ни
не са останали
от прежните горящи
погледи,
а черни въглени са станали
предишните искри -
любовни...
Мечтите ни,
онези, помниш ли...
превърнаха се в
избледняла лента...
осветена от лъжи
и спомени,
и дала своята аренда...
На жертвеник сърцата
си положихме
и ножовете сами
забихме...
Дълбоко в тях
отровни устни впихме...
и вярвахме, че
няма да се нараним...
А хилядите
капки кръв
от обичта
изтичаха...
и бавно с падналия
дъжд се сливаха...
и пак в слова
любовни те се вричаха...
но други жертви
с тях опиваха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирена Филипова Всички права запазени
