ekctpa_f (Виктория)
12 30
15 ago 2008, 21:48

Просто душата ми... 

  Poesía » Otra
757 0 5
Когато загубиш и себе си, какво ти остава?!...
 

Сълзи и хапчета, безумен глад,
кантарът - съдия...
храната - наркотик и враг,
преследва те в съня.

Един живот, една съдба,
погребани
във отчаяние,
едно дете, една жена,
удавила душата си
в мълчание.

Един безкраен тъмен ден,
изпълнен със разяждаща вина,
едно нелепо, грозно мен,
отровило мечтите си... с храна.

И всеки миг - една агония,
един копнеж, едно желание,
замлъкнали пред шумната ирония
на толкова безсмислено
страдание.

И всяка опакована калория
по-силна е от всяко теб,
а ти си спомен, сън, история
за някакъв човек.

И ти се губиш, губиш, губиш
пред себе си,
пред себе си и хората,
а силата ти, вярата ти, волята
отдавна разпилени са в умората.

И някой някъде те чака...
твърди до край, че те обича,
а ти си слаб, изгубен, смачкан
във свойто булимично тяло,
но още можеш
да обичаш
и...

почваш отначало.

© Виктория Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С положителност смятам че темата е болезнена,но горещо смятам че хрумкато и испълнението са добри.Няма да правя подробен анализ на грешките,не е моя работа.Но положително те поздравявам за куража,да най малкото за него
  • Поздравления за куража!
  • страхотно е,нз как да го опиша и темата и начина на писане са супер добри
  • Невероятно! И идея, и изпълнение, и въздействие! Поздрави!
  • Поздравления за стихотворението. Поставяш една тема, за която много малко се говори. Надявам се да не е от собствен опит. Иначе едва ли би доживяла до 108 години...
Propuestas
: ??:??