Просто душата ми...
Когато загубиш и себе си, какво ти остава?!...
Сълзи и хапчета, безумен глад,
кантарът - съдия...
храната - наркотик и враг,
преследва те в съня.
Един живот, една съдба,
погребани
във отчаяние,
едно дете, една жена,
удавила душата си
в мълчание.
Един безкраен тъмен ден,
изпълнен със разяждаща вина,
едно нелепо, грозно мен,
отровило мечтите си... с храна.
И всеки миг - една агония,
един копнеж, едно желание,
замлъкнали пред шумната ирония
на толкова безсмислено
страдание.
И всяка опакована калория
по-силна е от всяко теб,
а ти си спомен, сън, история
за някакъв човек.
И ти се губиш, губиш, губиш
пред себе си,
пред себе си и хората,
а силата ти, вярата ти, волята
отдавна разпилени са в умората.
И някой някъде те чака...
твърди до край, че те обича,
а ти си слаб, изгубен, смачкан
във свойто булимично тяло,
но още можеш
да обичаш
и...
почваш отначало.
Сълзи и хапчета, безумен глад,
кантарът - съдия...
храната - наркотик и враг,
преследва те в съня.
Един живот, една съдба,
погребани
във отчаяние,
едно дете, една жена,
удавила душата си
в мълчание.
Един безкраен тъмен ден,
изпълнен със разяждаща вина,
едно нелепо, грозно мен,
отровило мечтите си... с храна.
И всеки миг - една агония,
един копнеж, едно желание,
замлъкнали пред шумната ирония
на толкова безсмислено
страдание.
И всяка опакована калория
по-силна е от всяко теб,
а ти си спомен, сън, история
за някакъв човек.
И ти се губиш, губиш, губиш
пред себе си,
пред себе си и хората,
а силата ти, вярата ти, волята
отдавна разпилени са в умората.
И някой някъде те чака...
твърди до край, че те обича,
а ти си слаб, изгубен, смачкан
във свойто булимично тяло,
но още можеш
да обичаш
и...
почваш отначало.
© Виктория All rights reserved.
