27 mar 2007, 21:40

просто мечта...

  Poesía
774 0 2
И този ден в размисли отмина,
мисля знаеш точната причина.
За тъгата в очите ми, всеки път...
щом в коридора те размина.
През прозореца празния ми поглед блуждае,
търси своя път да намери...
Сред бодливи тръни и непроходни пътеки...
Търся най-слънчевата си мечта.
Един поглед, една усмивка, един жест...
Игра за теб? Възродена надежда за мен.
И сякаш напук сърцето ми прави,
със всеки опит да те забравя.
Бъдеще общо? Тъмно и неясно.
Просто игра за теб? Да, стана ми ясно.
Съжалявам, че знам...
Неведението бе моето спасение.
Знам, живея сега за мечтите,
от които породени ми са сълзите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не се отчайвай. Животът продължава. Стихчето е страхотно. Продължавай в същия дух и ще победиш в борбата
  • Ех,несподелена любовИмай сили!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....