просто мечта...
И този ден в размисли отмина,
мисля знаеш точната причина.
За тъгата в очите ми, всеки път...
щом в коридора те размина.
През прозореца празния ми поглед блуждае,
търси своя път да намери...
Сред бодливи тръни и непроходни пътеки...
Търся най-слънчевата си мечта.
Един поглед, една усмивка, един жест...
Игра за теб? Възродена надежда за мен.
И сякаш напук сърцето ми прави,
със всеки опит да те забравя.
Бъдеще общо? Тъмно и неясно.
Просто игра за теб? Да, стана ми ясно.
Съжалявам, че знам...
Неведението бе моето спасение.
Знам, живея сега за мечтите,
от които породени ми са сълзите.
мисля знаеш точната причина.
За тъгата в очите ми, всеки път...
щом в коридора те размина.
През прозореца празния ми поглед блуждае,
търси своя път да намери...
Сред бодливи тръни и непроходни пътеки...
Търся най-слънчевата си мечта.
Един поглед, една усмивка, един жест...
Игра за теб? Възродена надежда за мен.
И сякаш напук сърцето ми прави,
със всеки опит да те забравя.
Бъдеще общо? Тъмно и неясно.
Просто игра за теб? Да, стана ми ясно.
Съжалявам, че знам...
Неведението бе моето спасение.
Знам, живея сега за мечтите,
от които породени ми са сълзите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илияна Георгиева Все права защищены
Имай сили!