просто мечта...
мисля знаеш точната причина.
За тъгата в очите ми, всеки път...
щом в коридора те размина.
През прозореца празния ми поглед блуждае,
търси своя път да намери...
Сред бодливи тръни и непроходни пътеки...
Търся най-слънчевата си мечта.
Един поглед, една усмивка, един жест...
Игра за теб? Възродена надежда за мен.
И сякаш напук сърцето ми прави,
със всеки опит да те забравя.
Бъдеще общо? Тъмно и неясно.
Просто игра за теб? Да, стана ми ясно.
Съжалявам, че знам...
Неведението бе моето спасение.
Знам, живея сега за мечтите,
от които породени ми са сълзите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илияна Георгиева Все права защищены

Имай сили!