Просто пореден стих

      Просто пореден стих

Само тишината е до мен сега.
Едничката в сърцето ми е тя.
Няма я вече радостта до мен,
сякаш избяга заедно с вчерашния ден.

А имах нужда от една усмивка само,

за да се утеша, да поплача на твоето рамо.                                                       
И търсех следите, останали от любовта ни,
ала намерих само спомените изживяни.

Прекрачих прага на лудостта и стигнах там,
ти знаеш, аз съм готова всичко да ти дам.
Но тишината и болката стигнаха далече.
Аз исках само любовта ти, но ти не ми я даде вече.

                                                          05.08.2009г.