Просто пореден стих
Само тишината е до мен сега.
Едничката в сърцето ми е тя.
Няма я вече радостта до мен,
сякаш избяга заедно с вчерашния ден.
А имах нужда от една усмивка само,
за да се утеша, да поплача на твоето рамо.
И търсех следите, останали от любовта ни,
ала намерих само спомените изживяни.
Прекрачих прага на лудостта и стигнах там,
ти знаеш, аз съм готова всичко да ти дам.
Но тишината и болката стигнаха далече. ...