28 jul 2009, 23:06

просто твоя

  Poesía
725 0 1

Искаш ли чуства, емоции?

Искаш ли сълзи и терзания в големи порции?

Искаш ли мене да видиш изцяло?

Без маската, без играта, мен – в черно и бяло.

Искаш ли поне веднъж да бъда себе си съвсем?

Искаш ли без граници, без задръжки да навляза в твоя терен?

Искаш ли да се покажа като буен огън?

Искаш ли поне за ден изцяло да освободя духа си волен?

Искаш ли без спирки, без пътеки да вървя по път изцяло мой?

Искаш ли?... аз зная, че не искаш, скъпи,

защо съм ти такава?

Предпочиташ да съм просто...

твоя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Дончева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...