Искаш ли чуства, емоции?
Искаш ли сълзи и терзания в големи порции?
Искаш ли мене да видиш изцяло?
Без маската, без играта, мен – в черно и бяло.
Искаш ли поне веднъж да бъда себе си съвсем?
Искаш ли без граници, без задръжки да навляза в твоя терен?
Искаш ли да се покажа като буен огън?
Искаш ли поне за ден изцяло да освободя духа си волен?
Искаш ли без спирки, без пътеки да вървя по път изцяло мой?
Искаш ли?... аз зная, че не искаш, скъпи,
защо съм ти такава?
Предпочиташ да съм просто...
твоя.
© Мария Дончева Todos los derechos reservados